за осигуряване на необходимите условия на труд и достойно заплащане

на работещите в горската система,

приета от делегатите на Седмия конгрес на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ, състоял се на 23-24 март 2017 г. в гр. София

Ние, делегатите на Седмия конгрес на Федерацията, сме представители и изразители на правата и интересите на работещите в горската система на Република България, на тези, които през последните 27 години не само сме свидетели и наблюдатели, а преживяваме, изстрадваме и инкасираме трудностите и проблемите на организационно-структурните и икономическите промени и за безхаберието и пропуските на политически и управленски екипи, заплащаме висока социална цена.

Възможно ли е да нямаме памет за узаконения грабеж в горската система? Със Закона за горите след 29.12.1997 г. се осъществи радикална структурна реформа насочена към създаване и адаптиране на отрасъла към пазарни условия и пазарни отношения, но без никакви гаранции за опазване на държавното имущество. Много бързо създадените държавни ЕООД-та продадоха прехвърлената им безвъзмездно през 1998 г. цялата огромна горска техника за дърводобив и голяма част от сградния фонд в бранш „Гори и горска промишленост” и фалираха. Над 20000 наши синдикални членове бяха принудени да работят в така наречената „сива икономика” без трудови договори и осигуровки, с неосигурени доходи, принудени при всякакви условия да се борят за прехраната си. Десетки дървопреработвателни и мебелни предприятия бяха затворени, поради липса на дървесна и стотици квалифицирани специалисти и работници изхвърлени на улицата. И в същото време дървесината създавана през десетки години от цялото общество тръгна за чужбина на безценица. Заплащането в бранша стигна до -70 – 65% от средната за страната работна заплата. Губеха се милиони по веригата Министерство на финансите – Министерство на земеделието и горите – Национално управление на горите. Възприе се пагубното разбиране, че персоналът, зает в горското стопанство, е само разход за отрасъла, без да се оценява, че именно работещите в него носят успехите, доходите и ползите. Започна непознатото дотогава влошаване на качествените характеристики на заетите.

И надеждите ни за по-добри резултати от последната реформа не се оправдаха. Новият Закон за горите от 2011 година отдели функциите по стопанисване на горите от тези по контрола. Действието и прилагането на закона раздели лесовъдската колегия на заети в ИАГ, РДГ и СТЗ, които станаха работещи – бедни и на заети в държавните предприятия с по-добри работни заплати. С годините разликата в заплащането се увеличи неоснователно в пъти.

Нека всички си спомним, че 34 % от територията на Република България е горски фонд, а 76 % от него е държавна собственост. Но ползването на дървесния ресурс – дърводобив, дървообработване, мебели и целулозно-хартиена дейност се осъществяват от стопански субекти на пазарен принцип. Няма вложени частни капитали в горите. Има изтичане на горски ресурс в частни фирми и хронично недофинансирана от държавния бюджет на  единствения контролен орган в горската система. При тези условия ИАГ беше системно принуждавана да извършва съкращения-подход, който ние категорично не приемаме.

Около 422 горски инспектори работещи в РДГ осъществяват прекият контрол на дейностите извършвани в горски територии на площ от 4 222 874 ха – средно по 10 000 ха на горски инспектор. Ежегодно се увеличава броят на системните извършители на нарушения, за които извършването на незаконна сеч се е превърнала в тяхна „професия”. Събираемостта от влезлите в сила наказателни постановления е ниска – 16,33 %. А проявите на заплахи, посегателства и насилие срещу горски служители стават част от ежедневната им дейност.

Въпреки упоритото настояване от страна на ръководството на Федерацията, МЗХ да обясни причините за хроничното недофинансиране на ИАГ и РДГ за периода от 2012 до 2017 г., разговори по въпроса не се състояха. Няма обяснение защо въпреки ежегодно гласуваните от Народното събрание бюджети за ИАГ, всяка година от средствата за ИАГ, МЗХ заделяше между 4 и 7 милиона лева в резервен фонд и отчиташе 60 % изпълнение на бюджета от ИАГ.

Истина е, че в резултат на исканията и протестите на синдикалните организации към РДГ и подкрепени от всички работещи в дирекциите през 2015 и 2016 г., след допълнителни преговори с ИАГ към Браншовия колективен трудов договор бяха подписани анекси, с които се постигна увеличение на минималните прагове на работната заплата главно на специализираната администрация и незначително за общата администрация в РДГ и ДПП. Постигнатото е малко и далеч неадекватно на изискванията и завишените служебни задължения към работещите в ИАГ и РДГ.

Освен проблемът със заплащането на положения труд, с голяма острота стоят и нерешените и задълбочаващи въпроси на техническото оборудване, с остарелия и амортизиран автопарк и недостиг на гориво за осъществяване на ежедневния непосредствен контрол за опазване на горите, за липсата на средства за закупуване на компютърна техника, принтери и софтуери, редовно осигуряване на теренно и униформено облекло и изплащане на командировъчни, липса на социални придобивки и допълнително материално стимулиране.

В резултат на проведените от синдиката ни прояви, в т.ч. и протестните ни действия през 2007 г., Националното управление по горите към МЗГ бе преобразувано с ПМС № 168 от 23.07.2007 г. в Държавна агенция по горите към Министерски съвет.

Създаването на Държавна агенция по горите бе безусловно необходимо. От всички нас се прие с удовлетворение, като справедлив акт за възстановяване подобаващия ранг на отрасъла, като необходимо начало на дългоочакваната от нас реформа.

Помним, как в Рамковото споразумение от 30.06.2009 г. между ФСОГСДП и ПП „ГЕРБ” бе записано и в предизборната кампания официално се обещаваше запазване статута на ДАГ и възраждане на горското стопанство.

В действителност обаче, само ДАГ от всички държавни агенции беше закрита.

Преминаването на ДАГ към МЗХ и превръщането й във второстепенен разпоредител на държавния бюджет снижи ранга на отрасъла между останалите институции. Рязко спаднаха и доходите на работещите в системата на ИАГ.

Факта, че през годините в състава на различните кабинети нямаше ведомство в структурата на Министерския съвет с лого „Гори и горска промишленост”, считаме за липса на политическа воля в правителствата и държавата да се ангажира и да гарантира опазване на това национално богатство  и голямо държавно имущество.

Настояваме пред Народното събрание, Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите да предприемат необходимите действия в рамките на законовите им правомощия:

1. Да се създаде самостоятелно горско ведомство в състава на бъдещото правителство.
2. Да бъдат направени съответните промени в Закона за горите и останалите нормативни актове по неговото приложение.

Вярваме във Вашата политическа воля, да не се допускат повече грешки, за което след това ние, Вашите избиратели плащаме определена  социална цена.

С всички наши действия през последните 27 години на непрекъснати и недобре обмислени и с политически привкус реформи в горската система, сме доказали и показваме пред правителството, държавата и обществото, че държим и пазим достойнството на професията „лесовъд”, обичаме българската гора и сме отговорни за нейното бъдеще.

ОТ ДЕЛЕГАТИТЕ НА СЕДМИЯ КОНГРЕС

НА ФСОГСДП – СОФИЯ, 24 МАРТ 2017 Г.