Резолюция № 5 за политика на равни възможности между мъжете и жените, работещи в браншовете от състава на федерацията. Работа с младите хора

Равенството е една от петте ценности, на които е основан Европейският съюз, а хартата за основните права забранява дискриминацията въз основа на пола. Въпреки това в много области продължават да съществуват разлики между половете.  В нашата страна, разликата в заплащането между мъжете и жените например е около 13,5 на сто. При размера на пенсиите тя значително нараства, като може да достигне до 40 на сто. Основните причини за тази разлика се крият в ниската оценка на професиите, обичайно заемани от жени, стереотипните пречки пред кариерното развитие, дългите периоди извън трудовия пазар поради майчинство и други.

Вертикалната сегрегация на жените е проблем не само в компаниите, но и в рамките на синдикалните организации. Според последното проучване на  Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), близо 45 на сто от членовете  на Конфедерацията са жени, но представителството им в синдикалните органи за вземане на решения не е пропорционално. Жените, лидери на ниво междуотраслови структури са само 18 на сто.

Проблемът с насилието над жени на работното място и отражението на домашното насилие при изпълнение на трудовите задължения продължава да бъде трудно преодолим. Мерките за превенция на насилието все още не са част от организационната култура на компаниите. Липсват системи за докладване и отчитане на случаите на насилие на работното място в различните му прояви – вербално, физическо, психическо, сексуално, както и последваща грижа към потърпевшите.

Другата уязвима категория това са младите хора. Развитието на младите хора като социален капитал трябва да бъде наша стратегическа цел. Един от основните ни приоритети на работа следва да бъде съдействие за създаване на благоприятни условия за професионално, социално и личностно реализиране на младежите, заети в браншовете на Федерацията. Ние трябва да си даваме сметка за предизвикателствата пред младите по отношение на трудовата заетост. В повечето случаи те нямат практически и трудов опит по придобитата специалност след завършване  на своето образование, а се включват директно на пазара на труда.

Не са и много младежите, които проявяват интерес и се включват в синдикалната дейност. За в бъдеще това трябва да се промени. Трябва да намерим подходите, с които да увличаме все повече млади хора и жени да работят за синдикалната кауза.

В тази връзка през следващия отчетен период трябва:

  1. Активно да участваме при определяне на националните политики за равнопоставеност в Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, произтичащи  от новия Закон за равнопоставеност на мъжете и жените;
  2. Да положим усилия за осигуряване на полова равнопоставеност във органите за вземане на решения, в това число комисии, комитети, преговорни екипи, проекти и работни групи;
  3. Да предприемем съответни действия за увеличаване броя на жените с  ръководни функции в синдикалните структури на Федерацията и съответно регулярни оценки за постигнатото;
  4. Да осигуряваме  участието на жени в социалния диалог и колективното трудово договаряне, като съществен механизъм за справяне с неравенството в заплащане и премахване на по-голяма част от многобройните причини за него;
  5. Да съдействаме за подобряване баланса „работа – семейство- личен живот”, като договаряме на браншово ниво съответни мерки;
  6. Да организираме кръгли маси за обсъждане проблемите на жените и младите хора от четирите бранша;
  7. Да провеждаме регионални кампании, насочени към младите хора. Да проучваме техните нужди и интереси. Да ги привличаме за синдикалната кауза;
  8. Да инициираме мероприятия, предназначени само за млади хора – обучения, семинари, дискусии на интересуващи ги теми и др.