Резолюция № 3 за заетост и доходи. Обучение, квалификация и преквалификация

Основно предизвикателство пред нас е не само запазване на работните места, но и постигане на по-голяма справедливост в разпределението на доходите.

Компенсацията на наемния труд, като относителен дял в БВП на България, е на незадоволително равнище, което генерира социално напрежение и силна неудовлетвореност от труда. Не можем да постигнем осезателен догонващ ефект в работните заплати, без да се промени съществено това съотношение в полза на труда. Ниското участие в разпределението на доходите означава продължаваща масова бедност и задълбочаване на социалното неравенство.

Важно значение за нас като Федерация е да влияем върху заплащането на труда на всички нива и да се противопоставяме на опитите за орязване на права и придобивки и превръщане на разходите за труд в основен фактор за конкурентоспособност.

Образованието, обучението, квалификацията и преквалификацията са съществени фактори за повишаване качеството и адаптивността на заетите, за запазване на работните места, за осигуряване на кариерно развитие и ръст на доходите.

Въпреки извършеното в отчетния период, не можем да не си даваме сметка, че работните места на заетите в нашите браншове остават несигурни, доходите – недостатъчни, а квалифицираната работна ръка  все по-трудно се задължа. Ето защо си даваме сметка колко много работа ни предстои в посока:

  1. Приоритетно използване колективното трудово договаряне като основен синдикален инструмент на различните нива на преговори за договаряне на сложни механизми за максимално запазване на работните места, за ръст на доходите и условия за квалификация и преквалификация на заетите;
  2. Обвързване ръста на работната заплата на браншово и ниво предприятие  с правилото: инфлация + производителност на труда + допълнителни ефекти, като допълнителните ефекти трябва да се търсят в подобряване разпределителните съотношение на дохода  между труда и капитала, догонваща  спрямо ЕС политика по доходите, други бонуси и социални придобивки, свързани с труда;
  3. Ежегодно договаряне със социалните партньори от всички браншове на препоръчителни индекси за нарастване на работната заплата;
  4. Прилагане във всички БКТД  на въведената вече практика в БКТД за горското стопанство – стопанисване договорените МОД да са ефективно действащи начални работни заплати по категории персонал;
  5. Използване на различни подходи и действия за намаляване процента на „нископлатените работници”, особено в браншовете дървообработване и мебели;
  6. Съдействие за обогатяване на информационната система за договаряне на работната заплата в електронния синдикат на КНСБ;
  7. Активно участие в разработване на държавните образователни изисквания (ДОИ), които да бъдат насочени към усвояване на знания, умения и компетентности необходими за качествено упражняване на професиите, характерни за нашите браншове;
  8. Развитие и прилагане на системата за валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез участие в неформално обучение или самостоятелно учене и опит;