Резолюция № 2 за социално партньорство и колективно трудово договаряне стар

Първите години на 21 век са доминирани от структурна промяна. Глобализацията доведе до значителни промени в организацията на производството на стоки и услуги в посока на реорганизация, децентрализация, приватизация, сливания, закриване на предприятия или преместване в страни с ниски равнища на заплащане и други.

Засилената глобализация и мобилността на капитала се отразиха в крайна сметка и върху облика на заетостта и  индустриалните отношения. Настоящата световна финансова и икономическа криза доведе до засилване на социалните неравенства, миграционните процеси, включително и към България; преструктурира се глобалната заетост, като заедно с това нараства броят на несигурните работни места.
Тези промени оказаха чувствително влияние върху моделите на индустриални отношения, засилвайки ролята на международните индустриални отношения и колективното договаряне. Нараства значението на транснационалните рамкови споразумения и транснационалните кодекси за поведение - като инструменти в международните индустриални отношения.
В своята досегашна работа, Федерацията е определяла приоритетно значение на социалния диалог и колективното трудово договаряне. Извършена е мащабна работа за подготовка на синдикалния актив във воденето на конструктивен, целенасочен и пълноценен диалог и методи, тактики и подходи за водене на успешни преговори. Това, определено е допринасяло до сега за максимално запазване на предишни договорености и постигане на нови благоприятни клаузи, дори в условия на криза. За работата на Отрасловите съвети за тристранно сътрудничество, Федерацията също има определен принос със своите действия за активиране на работата им.
Новите очертаващи се реалности, поставят пред нас нови предизвикателства и съответно изискват адекватни реакции. Затова в следващите години приоритетно значение за нас трябва да придобие правилното целеполагане и изпълването със съдържание на социалния диалог на различните равнища, както и всички форми на договореност с работодателите. За целта е необходимо:
1. Развитие и усъвършенстване на отрасловия диалог;
2. Налагане  на стил на откритост, прозрачност и публичност в работата на трипартитните органи;
3. Иницииране на законодателни промени в Кодекса на труда, определящи сроковете, в които съответният министър да извърши съответното управленско действие (издаване на заповед, отправяне на писмено предложение до МС или друга институция и пр.), след като му бъде представено консенсусно взето решение на съответния отраслов/браншов тристранен съвет;
4. Продължаване и обогатяване практиката на равнопоставен, конструктивен двустранен диалог с работодателските структури;
5. Прилагане на различни форми на споразумения за  осигуряване по-голяма договорна обвързаност;
6. Иницииране и извършване на съвместни ежегодни социално-икономически анализи, характеризиращи конюнктурата в отделните браншове;
7. Оказване натиск за разработване и провеждане на браншови политики за възстановяване от кризата чрез растеж, основан на качествена заетост и съблюдаване правата и интересите на работниците и служителите (в съответствие с Глобалния пакт за заетост на МОТ);
8. Продължаване практиката на редовно водене на преговори и подписване на Браншови колективни трудови договори (БКТД), за всички браншове;
9. Кандидатстване, по общо съгласие на страните, за разпростиране на всеки подписан БКТД;
10. По-тясно сътрудничество с ИА ГИТ за контролиране прилагането на договореностите в БКТД;
11. Съдействие на Синдикалните организации за водене преговори и подписване на КТД;
12. Осигуряване на информационен обмен между синдикалните организации за постигнати договорености, популяризиране на добри практики в договарянето;
13.  Откриване рубрика в Информационния бюлетин на Федерацията по социалния диалог и колективното трудово договаряне;
14. Публикуване на сайта на Федерацията всички нови БКТД и друга полезна за преговорния процес в синдикалните организации, информация.