Резолюция № 3 за заетост и доходи. обучение, квалификация и преквалификация стар

Кризата предизвика силно свиване на производството, намаляване на заетостта и спад в доходите и жизнения стандарт на населението. „Замразяването на доходите” като официална политика на правителството, не бе прилагано досега в такъв широк обхват и с такава продължителност.

Спадът в заетостта и увеличаването на безработицата създадоха екстремна ситуация на пазара на труда, а наднормената инфлация в условията на криза, доведе до разширяване на базата и дълбочината на бедността.
Политиката по заплащане на труда е приоритет  на синдикалната дейност. Основният механизъм за въздействие върху доходите на наетите е чрез колективното трудово договаряне. Сегашната ситуация, обаче поставя пред сериозно изпитание и воденето на преговори и подписване на колективни договори.
От друга страна, качествената заетост предполага по-добри условия на труд, по-голяма сигурност на работното място, но и по-добре заплатен труд – съобразно вложените усилия, умения и квалификация. И тук с пълна сила възниква въпросът за обучението, квалификацията и преквалификацията на заетите.
Като отчитаме, че работните места на заетите в нашите браншове са несигурни, доходите -  недостатъчни и квалифицираната работна ръка все по- малко, си даваме сметка за усилията, които трябва да се положат през следващия период и те трябва да са в посока:
1. Обсъждане и влияние върху годишните бюджети на Министерство на земеделието и храните и бюджетните рамки за горското стопанство;
2. Договаряне нарастването на трудовите възнаграждения, механизми за тяхното актуализиране и обвързване с инфлацията, чрез подписване на колективни трудови договори с шестте държавни предприятия в горското стопанство;
3. Договаряне със ИАГ на МРЗ и СРЗ и механизми за тяхното актуализиране за заетите в контролната дейност;
4. Договаряне на минимални основни заплати и минимални осигурителни доходи за всички промишлени браншове от състава на Федерацията;
5. Оказване въздействие за обвързване на работната заплата с производителността, инфлацията и нивото на квалификация;
6. Утвърждаване на сложни механизми, гарантиращи по- сигурни работни места;
7. Обединяване усилията с работодателските структури за пресичане на проявления, като: работа без договор, работа на договор със скрити клаузи, заплащане под минималната работна заплата, нередовно изплащане на заплати и укриване на осигуровки, удължено работно време без заплащане, вредни условия на труд, нарушено право на отдих и др.;
8. Създаването на условия за упражняване  правото на информиране и консултиране;
9. Съдействие за обучение, квалификация, преквалификация и признаване на придобитите знания, умения и компетенции,  с цел качествена и устойчива заетост;
10. Утвърждаване на валидиране на знания, умения и компетенции, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене, включително на работното място и тяхното обвързване с трудовото възнаграждение;
11. Комплексно нормативно регламентиране на процеса на учене през целия живот.
12. Противопоставяне на сегашната стратегия за конкурентоспособност, основана на конкуренция на цени и заплати и ориентиране към стратегия за растеж, основаваща се на знанието и иновациите.